Демоните на Да Винчи: тъпотия по един особен начин

Сериалът, който е толкова крещящо неспособен на нюансирано разказвачество, че разрушава всякакви наченки на увлекателност, наскоро приключи. И слава Богу. Продуцентите решиха да го прекратят след третия му сезон - и то не без основателна причина. Казано най-простичко, "Демоните на Да Винчи" е ужасен. Този филм чупи тъпомера отвсякъде.

 

( Read more... )

В тази си конкретна версия, Леонардо Да Винчи (Том Райли) представлява поредното превъплъщение на едно много популярно напоследък клише, което бързо набира привърженици сред телевизионните сценаристи и което започва да се изтърква толкова бързо, че заплашва всеки момент да се спраска по шевовете: а именно образът на супер-гениалния надрусан бохем. Лео е свръхинтелигентен, саркастичен, циничен дори, а също и презрително настроен към всякакви социални норми и авторитети.

Освен изумителните си научни и технологични открития и изобретения (които той прави в рамките на някакви си месеци и които иначе реално биха отнели десетилетия и дори векове на "обикновените" откриватели), той също се занимава с изследване на паранормалните явления (подобно на агент Фокс Мълдър от "Досиетата Х" или агент Оливия Дънам от "Експериментът"). Лео също е вещ в бойните изкуства, гениален е във всякакви занаяти и изобразителни изкуства... и разбира се е легендарен разбивач на женски сърца (въпреки че всъщност според биографията му е по-вероятно да е бил хомосексуален).

Младият син на нотариуса на Винчи е забелязан от владетеля на Флоренция, амбициозният Лоренцо де Медичи (Елиът Кауън), който е вкопчен във военна и политическа конфронтация с Папата. Лоренцо поръчва на Леонардо да му измисли уникални оръжия, за да защити града си, но Леонардо повече гледа да прелъсти любовницата на Лоренцо, Лукреция (Лаура Хадок) - която във филма изглежда по-скоро като видна порно звезда, отколкото като член на италианската аристокрация.

Междувременно, Леонардо бива замесен в задкулисните машинации на древно тайно общество на име Синовете на Митра, което се надпреварва с Ватикана в търсенето на древна книга, изпълнена с мистични технологии. Лео поема на мистично пътешествие с помощта на доволно обилни количества опиум, събира по пътя си цяла колекция тайни кодове и ключове и така открива тайна карта, която сочи пътя към неоткрит още континент - Южна Америка (разбира се, той вече е открит от съставителя на въпросната карта).

Както вече сте започнали да се досещате, в нищо от описаното дотук няма ни най-малко смисъл и несъмнено в момента се почесвате по главите с недоумение. Но въпреки нелепостта на цялата тази история, тя все пак има потенциала да ни впримчи в лапите си и да не ни пусне, докато не изгледаме и последната серия с притаен дъх, нали? Тогава защо не става така? Къде се разсъхва цялата работа?

 

Проблемът е, че сериалът залита твърде много към задоволяване на собствените си инстинкти. Какво имам предвид? Първо, режисирането е някак пресилено - дотолкова, че чак нагарча. Декорите, макар и очевидно евтини и долнопробни, никак не са лишени от пищност и дори кичозност. Лошото е, че изобщо не изглеждат автентични. Дори не е направен и опит за това.

Погледнат по-отблизо, сценарият също е направо абсурден: героите се шляят безцелно наоколо и вряскат някакви анахронични реплики от рода на: "Съществуват тайни елементи, които се стремят да употребят Светия Дух като оръжие за безскрупулните си цели!" Кой средновековен човек би говорил по този начин? Още по-лошо: кой съвременен актьор би произнесъл подобна реплика? Познахте: само някой, който играе в "Демоните на Да Винчи".

 

Сериалът е толкова неспособен на нюансирано разказвачество, че наистина разрушава всякакви наченки на увлекателност. Това не означава, че той е трябвало да бъде замислен така, че да отговаря на критериите на някакъв професор по история с куп докторски дисертации - не! Все пак при филми като този, изкормването на всякаква историческа достоверност донякъде е самият смисъл на цялото занимание. Наясно съм с това.

Но от друга страна, една такава история би следвало поне да се опита да направи зрителите съпричастни към реалността (колкото и измислена да е) на вътрешната вселена, която нейните герои населяват. Макар и само временно. "Демоните на Да Винчи" се проваля дори в това най-важно изпитание и в резултат е пълен с реплики, които звучат безсмислени; с екшън сцени, които не пораждат чувство на напрежение или страх, или усещане на някаква историческа епичност; както и с любовни сцени, които по-скоро пораждат ледени тръпки, отколкото някакво усещане за еротика.

 

"Демоните на Да Винчи" е британско-американска копродукция, която се излъчва по канала Starz в Щатите. Най-общо казано, сериалите, предназначени за американската телевизионна публика, са по-добри от своите еквиваленти в безплатните кабелни мрежи, тъй като авторите им разполагат с повече свобода да следват собствените си разбирания и творчески амбиции (например "Игра на тронове"). В случая с този сериал обаче, тази свобода е дала на своите създатели достатъчно дълго въже, на което собственоръчно да се обесят.